Истанбул наричан от славяни Цариград, с предишни имена Византион (на гръцки: Βυζάντιον) и Константинопол, е най-големият и най-гъсто населеният град в Турция, представляващ икономическото, културното и историческото сърце на страната. Градът е териториално разделен на 39 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает. С населението си от 15 067 721 души, колкото е населението и на едноименния вилает, градът е естествен център на огромна градска агломерация, която е сред най-големите в Европа и света по население. 18,4% от населението на Турция живее в Истанбул.
Площта на Истанбул е 5343 km² и е еднакъв по размер с Истанбулската провинция, на която е административна столица. Истанбул е преходно-континентален град, разположен около Босфора, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия. Основан през 660 г. пр.н.е. с името Византион, по-късно Константинопол, още Цариград, Истанбул е един от най-значимите градове в историята. За почти шестнадесет века той служи като столица на четири империи: Римската империя (330 – 395), Византийската империя (395 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922). Той изиграва ключова роля в развитието на християнството по време на римското и византийското управление, преди османците да завладеят града през 1453 г. и да го превърнат в ислямска крепост и седалище на ислямския халифат. В днешни дни, въпреки че Република Турция е установила своята столица в Анкара, имперското наследство в града все още видимо на помня за някогашната централна роля на града.
☑ Виж също: Курорти в Турция
Истанбул заема стратегическа позиция по протежение на историческия път на коприната между Черно, Мраморно и Средиземно море. В днешни дни градът възстановява някогашната си мощ. Осеян е с една от най-сложните транспортни мрежи в света. Над Босфора са построени 3 висящи моста. На 29 октомври 2013 г. е официално открит жп тунелът под Босфора „Мармарай“, който свързва двете части на града под водите на Босфора. От двете страни на протока се простират мощни индустриални зони, осеяни с небостъргачи. Населението е нараснало десетократно от 1950 г. до днес. През 2010 г. Истанбул е обявен за Европейска столица на културата и става десетата най-популярна дестинация в света със седем милиона чуждестранни гости. Голяма част от историческия център е обект на световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО. Като космополитен град, Истанбул е седалище на много турски фирми и медийни компании. Градът кандидатства за домакин на летните олимпийски игри през 2020 г. Географското положение на Истанбул е най-важната причина в нарастването му като световна метрополия. Истанбул е единственият в света град, разположен на два континента. Разделя се предимно на 3 основни части: 1. Историческият полуостров, разположен на юг от залива Златния рог; 2. Галата – на север от Златния рог и 3. Новият град. Първите две части се намират в европейската част, а третата – в азиатската. В европейската част преобладават предимно търговски и промишлени предприятия, а в азиатската – жилищни комплекси. Истанбул, разделящ Европа и Азия, обединяващ Черно и Мраморно море, се разполага на двата бряга на пролива Босфора. Заливът Златния рог е с дължина 7 km. Месторазположението на града от хилядолетия насам му придава важно геополитическо значение. Държавите, целящи да завладеят тези два континента, първоначално се стремели да вземат под контрол Истанбул. Днес за страните на Балканския полуостров и Средния изток, също и за тюркоезичните републики, градът е важен политически и търговски център. Първоначалното название Бизантион идва от името на основателя Бизас. След като Римската империя била разделена на западна и източна, градът бил наречен Новият Рим. Заради доброто му географско положение през 324 г. Константин Велики избира Византион за столица на Римската империя. През 330 г. градът официално е осветен за столица с името Константинопол – градът на Константин. След 1453 г. Константиние е столица и на Османската империя. Разположен на седем хълма (досущ като Рим), заобиколен от три страни с вода, Истанбул е бил непревземаем, а заливът Халич (Златен рог) е бил идеално убежище за военната флота. След превземането му от османците, бил преименуван на Истанбул (на гръцки означава „отивам в града“) и се превърнал в един от най-големите и многолюдни градове в Европа. Истанбул има типичен умерен морски климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли и август със средни температури от 18 до 28 °C. Най-студеният месец е януари със средна температура от 3 °C до 9 °C. Средногодишното количество на валежите е 870 mm с максимум през декември и минимум през юни. Най-ниската температура, измерена в Истанбул на 9 февруари 1927 г., е била -16,1 °C, а най-високата (отчетена на различни места в града) на 12 август 2000 г., е била 40,5 °C. На 9 септември 2009 г. в местността Санаториума е регистриран най-големият денонощен валеж в Истанбул – 342 mm.
Истанбул се смята за дом на най-старите и успешни клубове в Турция. Бешикташ, Фенербахче и Галатасарай . Бешикташ и Галатасарай се намират в европейската част на града. Вечното дерби на Босфора традиционно се води между тези два отбора. Много от съвременните спортни съоръжения са изградени или обновени след 2000 г. в опитите си Турция да бъде домакин на летните олимпийски игри. Такъв например е Олимпийският стадион Ататюрк (най-големият и модерен стадион в Турция), завършен през 2002 г. На него се играе финалът на Шампионска лига през 2005 г. Такива са и стадионите „Шюкрю Сарачоглу“ и „Тюрк Телеком Арена“. Всички те са категория елит-4. В Истанбул парк се намира и пистата за Формула 1, построена през 2003 г. Пистата е с дължина от 5,378 km и се състои от 13 завоя. Както повечето трасета в календара на Формула 1 и тя е проектирана от германския архитект Херман Тилке. Една от любопитните подробности на Истанбул парк е, че трасето е изпълнено с множество изкачвания и спускания. Това е нехарактерна черта за пистите от Формула 1 – повечето от тях са с равна и равномерна настилка.
🏠 Начало