Турция или Република Турция е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Турция граничи с 8 държави – (2 в Европа и 6 в Азия). Граничи на изток с (Грузия, Армения, Азербайджан и Иран); на юг – с (Ирак и Сирия); на запад – с Егейско море и островите в него, (Гърция и България). Има излаз на Бяло море, Егейско море, Черно море, Мраморно море, вкл. Босфора в Истанбул и Дарданелите. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта ѝ е 783 562 km², от които (769 632 km²) суша и (13 930 km²) водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение. С 82 млн. души население тя е 16-ата страна по население. Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия Изток чрез членството си в организации, като Организация Ислямска конференция и Организация за икономическо сътрудничество.
☑ Виж също: Турски сладки
Разположение Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Близкия Изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор и Дарданели. В Европейска Турция, включваща Източна Тракия с по-голямата част от град Истанбул и няколко острова в Мраморно и Егейско море (Мармара, Авша, Пашалиман, Имврос и други), влизат 3% от територията на страната. Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на остров Имврос) и най-източната точка (край град Аралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров Тавшан на север и нос Анамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос Баба, който е също и най-западната точка на континента Азия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави – България и Гърция на северозапад, Сирия и Ирак на югоизток и Иран, Азербайджан, Армения и Грузия на изток.Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до Средиземно море. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.
Релеф По-голям дял от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг – Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5165 m.
Климат Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат средиземноморски климат с горещо и сухо лято и мека влажна зима. По черноморското крайбрежие климатът е океански с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие сняг вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост. Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е полупустинен, със зимни температури под 0 °C и сухо и горещо лято с температури над 40 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около Кония и Малатия, където годишните валежи често са под 300 mm. В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален и континентален с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до -40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.
Флора и фауна Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и Северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.
Столицата на Турция и вторият най-голям град е Анкара, най-големият е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Адана, Газиантеп, Кония, Анталия, Диярбакър, Мерсин, Кайсери, Самсун.Населението на Турция е 82 003 850 към 2018 г. спрямо 80 810 525 към 31.12.2017 г. и е над 98% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75 – 76% турско, 14 – 15% от населението са кюрди, а 7 – 10% други етнически малцинства. В Турция живеят около 300 000 души с уйгурски произход, както и около 400 000 души с абхазки грузински произход.
Държавно устройство Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избира от парламента за срок от 7 години и не може да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г., държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години, с възможност за преизбиране за още един мандат. Изборите за парламент ще са веднъж на 4 години (преди 2007 г. на 5 години).
Законодателната власт принадлежи на еднокамерен парламент от 550 депутати – Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната – на правителство начело с министър-председател. На 12 септември 2010 г. е проведен още един референдум за поправки в конституцията на страната. С 58% от гласовете турците внасят изменения в конституцията, с които задълбочават демократизацията на страната. В частност, ограничено е влиянието на армията върху политическия и обществения живот. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана държава. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството на Аднан Мендерес през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок – до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ. Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците (1915/16 г.) в Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.
Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят от сухопътни войски, военноморски флот и военновъздушни сили, подчинение на военното министерство. Граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР. Със своите 622 129 души в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в НАТО след тази на САЩ. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст. През втората половина на 20 век турските въоръжени сили играят важна роля във вътрешната политика на Турция, където участват в няколко военни преврата, най-вече с цел опазване светския характер на държавата.
Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП. След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала средно със 7,4% на година до 2006 г., 4,7% за 2007 г., през 2008 растежът спада до 3,5%. През 2009 година икономиката на страната намалява до около 3%, поради негативното влияние на световната икономическа криза. От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5,2% на година. Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десетте най-развити икономики в света, също така до 2023 година се планира износът ѝ да се повиши до 500 млрд. $.
Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Турската икономика става все по-зависима от индустрията на големите градове (най-вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство оства важен сектор за икономиката, като за 2010 г. формира 10% от брутния вътрешен продукт и дава работа на около 25% от заетите в страната. През 2012, 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 28% от индустрията и 63% от обслужващия сектор.
Добиват се въглища (за 2010 г. около 70 млн. т.), нефт (за 2010 г. около 55 хил. барела на ден), хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 63% от всички запаси на бор се намират в Турция. Турция е вторият по големина доставчик на текстил за ЕСи е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа (за 2009 г. около 27 млн. тона, което се равнява на около 60% от продукцията на ЕС). Стартиралият през 70-те години на 20 век проект Югоизточен Анадол цели намаляването на различията между богатата западна част и по-бедната, населена отчасти с кюрди източна част.
Туризмът е един от най-бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са Истанбул, Анталия, Бодрум, Мармарис, Измир и други. Силно развити са морският, културният и спа туризмът. Само през 2008 г. страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд. долара. През 2009 г. заетите в областта на туризма са били от порядъка на 3,6 милиона. Правителството на Турция има цел до 2023 г. държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм. Турция е посещавана най-вече от туристи, граждани на Германия, Великобритания, Русия, Холандия, Израел, Иран. Българските туристи също се увеличават всяка година заради добрите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване.
🏠 Начало