Одрин е град в северозападна Турция, разположен в непосредствена близост до границите на страната с Гърция и България. Живописен, динамичен, красив, привлекателен и гостоприемен град с богата история.
Одрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, на турски: Edirne, Едирне, на гръцки: Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис) е един от най-старите градове в Европа, разположен на мястото, където се събират три реки и днешните граници на три държави. Тук в миналото са се пресичали главният път Виа Сингидунум, свързвал Виндобона (Виена) през Сердика (София) с Византион (Истанбул), а оттам с Анадола и Азия, и пътят идващ от Дунав през източните проходи на Хемус (Стара планина) към Бяло море. Той е една от столиците на Османската империя, а между 1700 и 1750 г. е четвъртият по големина град в Европа.
Благоприятният климат и плодородните земи, щедро напоявани от реките Марица, Тунджа и Арда били основни фактори за човешко поселение тук още от древността. Знае се, че от незапомнени времена хората са усядали и са градили своите селища край път или река.
Селище под името Ускудама е създадено още от траките, най-стария по име народ, населявал тези земи в продължение на хилядолетия. Най-многобройни от тракийските племена били одрисите, които владеели обширни земи по поречието на Марица. В края на V век пр. н. е. те основали свое царство с главен град Ускудама. Той преживява много исторически превратности, докато през 125 г. римският император Адриан поставя основите на днешния Одрин и го назовава на своето име – Адрианопол. Много скоро градът се превръща във важен търговски, военен и административен център на римската провинция Тракия.
През вековното си съществуване Одрин е преживявал какво ли не – възходи и падения, наводнения и пожари, строителство и разрухи от земетресения или войни, бляскави тържества и жестоки страдания. През известен период от своята история е бил наричан „Врата на щастието”, но по друго време се среща с определението „Опечаленият град”…
Важното стратегическо местоположение на Адрианопол е една от причините край града през вековете да се водят многобройни битки. Тук ще споменем победата на император Константин Велики над Лицинит Лициниан през 321 година и решителното сражение между римляни и готи през 378 година, когато на бойното поле пада убит римският император Валент.
☑ Виж също: Българите в Одрин
Одрин е свидетел на редица важни моменти от историята ни. Край стените му враговете са разбивани от армиите на българските владетели Кардам, Крум, Симеон, Самуил и Калоян. През средновековието, като една от главните крепости на Византийската империя, градът многократно е обсаждан от българските войски, превземан е от хан Крум през 813 година, от цар Симеон през 914 и 923 година, и от цар Самуил през 1003 година. Два века след това, за да защити българските земи от набиращата мощ Латинска империя, цар Калоян сключва съюз с гръцката аристокрация в Тракия. По силата на подписания договор той се притичва на помощ на въстаналото население в Димотика, Адрианопол и други околни градове. В известната в историята Одринска битка през 1205 година, българската войска, предвождана от цар Калоян, разбива рицарите-кръстоносци и пленява император Балдуин.
През 1361 година армията на султан Мурад I, под предводителството на Лала Шахин паша, завладява града. Той става и първият управител и променя името му на Едирне (Одрин), а султанът мести тук столицата от Бурса. Близо сто години, до 1453 г , когато султан Мехмед Фатих превзема Константинопол, Едирне (Одрин) е столица на Османската империя. Дълго след това продължава да бъде един от най-големите градове в империята.
В 1829 г и 1878 г е превземан от руските войски. Санстефанският мирен договор от 1878 г го оставя в пределите на Османската империя. По време на Балканската война считаната за непревземаема от тогавашните военни експерти Одринска крепост е превзета от Втора българска армия, но според Цариградския мирен договор през 1913 г Одрин остава турски. След Първата световна война за известно време е под гръцко управление, но с Лозанския мирен договор от 1923 г отново е даден на Турция.
Живописен и динамичен, днес Одрин е красив, привлекателен и гостоприемен град. Той е вторият по големина в европейската част на Турция и поради благоприятното си географско разположение е истинска врата към страната за идващите от Европа пътници. С богатото си историческо наследство и като център на Източна Тракия, Одрин е много привлекателна туристическа дестинация. Климатът тук е мек, от преходно-континентален към континентално-средиземноморски, със силно изразено беломорско влияние и се характеризира с мека зима, топла пролет, сухо и горещо лято.
Това благоприятства плодородната долина на Марица, засадена със зеленчукови и овощни градини, бостани и лозя, да дава пребогати реколти на грижовните си стопани. Пазарите целогодишно изобилстват от пресни плодове и зеленчуци, с невероятен и отдавна забравен от съвременника вкус. Не случайно много българи идват или специално се отбиват на връщане от Истанбул, за да си напазаруват именно оттук. Местните хора са дружелюбни и гостоприемни, а с доста от тях може да се размени някоя и друга дума на български език.
Одрин има население от 150 000 жители, голяма част от които са млади хора. Той е и голям образователен център с много средни и професионални училища. Гордост на града е откритият през 1982 година Тракийски университет, който е сред най-бързо развиващите се университети в Турция, функционира от 80-те години на 20 век и има много добър медицински факултет, болница и симфоничен оркестър. В неговите девет факултета получават образование над 30 000 студенти от различни националности.
Древен и млад, сега Одрин е модерен, красив и проспериращ град с богата история. Над него се носи ромонът на реките и нашепва спомени за отминалите столетия, а хората вървят гордо през времето, като живеят с най-доброто от днешния и с мечтите си за утрешния ден.
🏠 Начало
Тази страница е обект на авторско право.