Църкви
„Св. Св. Константин и Елена“
Една от забележителностите на Одрин, Българската църква „Св. Св. Константин и Елена,“ се издига в квартал „Киришхане“, в югозападната част на Одрин. Построена е през 1869 година със средства на българската общност в града от майстор Константин Казаков (Уста Костадин Казака) от село Булгаркьой. Градежът е започнал на 3 март 1869 година и е завършен на 25 септември същата година, в навечерието на учредяването на Българската екзархия.
Църквата представлява трикорабна псевдобазилика с разгърната площ от 600 m². Стените са изработени от смесена каменно-тухлена зидария в стила на православната архитектура от онова време. Два реда колони поддържат дървения таван и покрива, а над притвора в западната част са издигнати емпориите на две нива.
След Балканските войни 1912 – 13 година, заедно с масовото изселване на българите от Югоизточна и Беломорска Тракия, църквата „Св. Св. Константин и Елена“ остава безстопанствена и постепенно започва да се руши. Неколкократно е била обект на иманярски набези, а в края на 80-те години на 20 век е опожарена и разграбена. Църквата е реставрирана през 2008 г.
Google map: https://goo.gl/maps/YrRhFftLTJo12Nt67
„Свети Вмчк Георги“
Българската църква „Свети Великомъченик Георги“ се намира в североизточната част на град Одрин, в квартал „Къйък“, махала „Барутлук“. Някога това е била една от българските махали в Одрин. Основите ѝ са положени на 23 април 1880 г. и е завършена същата година. Построена е със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с разрешението на Султан Хамид ІІ. Църквата е изградена на площ от 320 m² и представлява трикорабна псевдобазилика, просторна и с висок таван в характерен за късното българско Възраждане стил.
Първоначално богослуженията са се извършвали на гръцки език, но под натиска на българската общност това бързо се променя и започва да се служи на български език. До 1940 г. свещениците в църквата са били български граждани, а след това богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, сред които отец Димитър Михайлов, отец Михаил Димитров и отец Венко. През 1951 г. църквата затваря врати. Богослужения вече не се извършват и сградата постепенно започва да се руши. В годините преди реставрацията църквата е поддържана на доброволни начала от един от малкото потомствени българи Филип Чъкърък.
Дълги години той крие в подземен тайник на църквата уникално издание на Светото Евангелие и ценна църковна утвар. Свещената книга е изработена в Москва през 1875 г., и е дарена на голямата ни одринска митрополитска църква „Св. св. Константин и Елена“. Днес реликвата се съхранява в олтара на храма „Свети Великомъченик Георги“. Продължител на делото на бай Филип сега е неговият син Александър Чъкърък, настоящият свещеник в храма.
През 2001 г. е изготвен проект за реставрация на църквата. След получаване на официално разрешение от турска страна, на 1 октомври 2003 г. ремонтните дейности започват. Възстановеният храм е тържествено открит и осветен на 9 май 2004 г, в присъствието на множество български и турски официални лица от Русенския митрополит Неофит.
През 2008 г. на балкона на храма „Св. Георги“ е открита постоянна етнографска експозиция „Делници и празници на българите в Одринска Тракия“, в която са съхранени исторически материали, традиционно българско облекло, накити и битови предмети. На второто ниво на балкона е библиотеката с над 2500 книги на български език.
Google map: https://goo.gl/maps/RQPjvUhN7id5Gf66A
☑ Виж също: Българите в Одрин
Италианската църква
В миналото храмът е бил средище на католическата общност в град Одрин и е бил наричан от местните жители „Италианската църква”. След като дълги години остава безстопанствен, през 2007 г е реставриран и днес се използва като училище.
Синагогата
В края на XIX век в Одрин е живяла доста голяма еврейска общност, потомци на изгонените от испанската инквизиция сефарадски евреи. Те са имали няколко малки молитвени дома, унищожени през 1903 г от голям пожар, засегнал почти целия град. Скоро след това султан Абдулхамид издава ферман, според който вместо да се възстановяват малките храмове, да се построи една голяма синагога. Френският архитект Депре започва строителството през 1906 г. Следващата година сградата е завършена и получава името Голямата синагога. След като евреите напускат Одрин, синагогата остава безстопанствена и започва да се руши. През 2015 г. беше реставрирана и в момента е отворена за посещение.
Бахайската къща
Роденият в Техеран и приет за пророк на бахайската вяра Бахаулла е прекарал близо пет години (1863-1868) от живота си заточен в Одрин. Тук той е написал първите писма от поредицата, известна под общото наименование “Послания към царете”. Последната от къщите в която е живял, както и бахайското гробище, днес са място за поклонение на последователите на бахайската вяра от цял свят.
☑ Виж също: История на Одрин
Джамии
Селимие
Вакъфският музей
Към забележителностите на Одрин е и символът на града – джамията Селимие, проектирана и построена от мимар Синан в периода 1569-1575 г. по поръчка на султан Селим II. Тя се счита за връх в класическата османска архитектура, а самият архитект Синан я определя като най-майсторското си произведение.
Любопитна е легендата за българина Лалю, собственик на мястото, харесано за строежа. Той дълго време не го давал, като заплашвал, че ще прокълне строителите. Накрая отстъпил с условието и неговото име да бъде изписано на джамията. Тогава Синан изобразил на една от колоните лале, но обърнато с цвета надолу, което можело да се тълкува и чете като „инат Лалю“.
Според друго предание, мястото е било на възрастна еврейка, която на него отглеждала лалета. Тя дълго отказвала да продаде земята си, защото имала много редки и ценни видове от тях. Но след поредния отказ всичките й лалета увехнали само за една нощ. Еврейката приела това като Божия повеля и се съгласила да даде земята си.
Джамията Селимие е изградена от дялани каменни блокове, разположена на площ от 2475 кв м, като покритата и част е 1620 кв м. Куполът, с диаметър 31 метра, е издигнат на височина 44 м върху осем внушителни колони тип „слонски крак”, вградени в стените. Огромното вътрешно пространство се осветява от светлината, проникваща през 999 прозореца. Четирите минарета са най-високите в Турция – 71 м, като всяко има по три викала. Вътрешната украса е изключително разнообразна – дялан камък, мрамор, керамика, дърворезба, седеф, златен варак.
Джамията има обширен вътрешен и външен двор. В част от комплекса е поместен Музеят на турското и ислямско изкуство, в друга част е експониран Вакъфският музей с интересна колекция от оръжия, накити и предмети на бита от древна Тракия до ХХ век. Те са отворени за посещения всеки ден без понеделник от 09:00 до 17:00 часа, входът е свободен.
☑ Виж също: Официални празници
Ески джами
(Старата джамия)
Ески джами е най-ранният паметник от османско време в Одрин. Строежът е започнал през 1403 г по повелята на емир Сюлейман Челеби и е завършен в 1414 г при султан Мехмед I. Джамията е с две минарета, многокуполна, вратата е от мрамор. Забележителност като част от османското културно наследство са калиграфските надписи по стените с цитати от Корана.
Юч шерефели джами
До главния площад на Одрин се намира Юч Шерефели или джамията с трите викала. Построена е в периода 1438-1477 г в стила на ранната класическа османска храмова архитектура. Новост в строежа е квадратната форма на постройката. С характерните си ръчно изваяни орнаменти и украшения на куполите, тя е образец за по-късно строените молитвени домове. В четирите ъгъла на двора се издигат четири минарета. Направени са от бели и червени камъни, като всяко едно е различно от останалите. Едно от минаретата е с три викала (шерефета), откъдето идва и името на джамията. Интересна особеност е, че до трите викала се достига по три отделни стълби.
Мурадие джами
Джамията Мурадие е построена по времето на султан Мурад Втори от неизвестен архитект на хълма в местността Сарайичи. В миналото е била средище на танцуващите дервиши на Одрин. Вътрешната украса е сред най-хубавите образци на османското изкуство от ХV век, както и ръчно изработените керамични плочки с флорални мотиви.
Пазари
Али паша чаршъсъ
Въпреки, че няма славата и блясъка на прочутата Капалъ чаршъ в Истанбул, одринската Али паша чаршъсъ е една от забележителностите на Одрин. Проектирана и построена през 1569 г. от мимар Синан по идея на министъра Семиз Али паша. Чаршията е с дължина 300 м, има 6 врати и е приютила 130 магазина. Тук се продават прочутите одрински плодови сапуни – ръчно изработени, с формата и аромата на най-различни плодове.
Селимие араста чаршъсъ
Построена е от мимар Давут ага по нареждане на султан Мурат III, с цел приходите от нея да подпомагат джамията Селимие. 124 магазина се разполагат по протежение на 255 метра. Известният пътешественик и историк Евлия Челеби я описва като пазар за обувки. Под купола в центъра на чаршията всяка сутрин продавачите се събирали на молитва и се заклевали да работят съвестно.
Бедестен
През 1414-1422 г по заповед на султан Мехмет Челеби архитектът Алааддин проектира и строи Бедестена, с приходите от който се обезпечава издръжката на Ески джами. Сградата е от дялани каменни блокове, с четири врати от четирите страни и с размери 75 – 45 метра. Има 14 купола, покрити с олово, като под всеки има малък прозорец. Според пътеписа на Евлия Челеби, скъпоценните камъни и накити продавани тук, надвишавали по стойност Египетската хазна. След реставрация Бедестенът отново работи като покрит пазар.
Рюстем паша кервансарай
Прочутият кервансарай един от забележителностите на Одрин е построен от мимар Синан през 1561 г и носи името на Рюстем паша – велик везир на султан Сюлейман Великолепни. Представлява квадратен двор, обграден от двуетажна постройка в стила на класическата османска архитектура. Стаите за гости са на втория етаж с покрити тераси и гледат към двора. След реставрация през 1972 година отваря врати като хотел.
Деведжи хан
Няма точни данни за годината на построяване на Деведжи хан. По начина на строежа се предполага, че е от началото на ХV век. Първоначално предназначен за хан, и известен още и като „Ханът на камиларите”, а от 1846 до 1949 година е преустроен в затвор. Днес тук се помещава Център за култура и изкуство.
Екмекчизаде кервансарай
През 1609 г Екмекчизаде Ахмет паша възлага на известния Седефкар Мехмет, съвместно с одринския архитект хаджи Шабан, построяването на голям кервансарай на стария път за Истанбул, като подарък за султан Ахмет I. По сведения на Евлия Челеби ханът е бил като крепост, разполагал с 200 стаи, а в огромния вътрешен двор имало място за 1000 коне и камили. През 2010 г Екмекчи хан беше реставриран по програма за трансгранично сътрудничество между България и Турция.
☑ Виж също: Интересни факти за Турция
Македонската (часовниковата) кула
Македонската кула също е важна забележителност на града. Тя е единствената от четирите кули на крепостната стена на древния Адрианопол, запазена до днес. Предполага се, че е строена по времето на император Юстиниан I (527-565г). Откритите разкопки около нея са обособени като Градски археологически парк на Одрин.
Кулата на правосъдието
Четириетажната каменна кула с коничен покрив е построена от мимар Синан по времето на султан Сюлейман Великолепни, наричан още и Законодателя. В нея се провеждали заседанията на Върховния съд. Пред кулата има два камъка. Според легендата, на десния камък поданиците на султана можели да оставят молбите и жалбите си, а на левия слагали отрязаните глави на престъпниците.
Дворците на Одрин
След превземането на Одрин от османските турци през 1369 г той става тяхна столица до падането на Константинопол в 1453 г. Градът преживява голям разцвет, тъй като всеки от султаните, управлявал тук, се стремял да направи нещо, с което да задмине предшественика си. Първият дворец е построен от султан Мурат I. След него султан Мурат II започва строежа на огромен комплекс на брега на река Тунджа, довършен по-късно от Мехмет II Завоевателя. Днес от величествените някога дворци са останали само руини, но са започнали реставрационни работи и скоро те изцяло ще бъдат възстановени.
Сарайичи
Сарайичи е остров между два ръкава на река Тунджа в местността Къркпънар, където някога се издигали султанските дворци, част от забележителностите на Одрин, а просторното поле наоколо е било арена, на която от 1361 г се провеждат най-известните в Турция „мазни” борби. Преди шест века, според легендата, бойна галера с 40 войника, под ръководството на Сюлейман паша, преминали Дарданелите с цел да завладеят Румелия. За да поддържат добра физическа форма, те често се борели помежду си. Първата борба след стъпването им в Европа се провела в околностите на Одрин. В края на деня всички двубои завършили с изключение на един, в който никой от борците не успявал да вземе надмощие. Битката продължила и през нощта, а на зазоряване и двамата съперници умрели от изтощение. На мястото, където били погребани избликнала вода и в чест на четиридесетте бойци то било наречено Къркпънар (Четиридесет извора). До днес са запазени останки от историческите „Път на башпехливаните” и „Път на агите”, обозначени с каменни плочи. С бронзови паметници са почетени легендарните пехливани Курт Дерели, Адали Халил, родените в село Койнаре, Ловешко Кел Аличо, в село Черна, Шуменско, Коджа Юсуф, в село Захари Стояново, Търговищко Кара Ахмед. Каменен обелиск напомня и за посещението на султан Абдул Азиз, почитател на борбите. Сега на острова има построен модерен стадион, на който и до днес през първата седмица на юли мерят сили пехливани от различни поколения и категории. Надпреварата привлича многобройни гости от цялата страна и чужбина, а в последните години е съпътствана от богата културна програма. В Сарайичи се намира и паметникът на загиналите в Балканската война турски войници.
Островът на славеите
Островът на славеите (Бюлбюл адасъ) се намира между реките Тунджа и Марица, по пътя за квартал Караагач. Името си дължи на многобройните славеи, живеещи тук. В миналото е бил вилна зона с плодородни градини, сега тук има няколко ресторанта с чудесна гледка към реките.
Сьоютлюк
Сьоютлюк (Върбите) е парк, разположен в красива върбова гора на брега на река Марица, по пътя за квартал Караагач, недалеч от границата с Гърция. Той е любимо място за отдих на одринчани, тук има много спортни площадки, детски комплекс, кафенета, зона за пикник и др.
Музей на медицината
(Комплекс на султан Беязид ІІ)
Адрес: II. Beyazıt Camii Külliyesi, Yeni İmaret Работно време: всеки ден от 09:00 – 17:00 часа Вход: чужденци – 10 лири местни – 5, лири групи (над 10 души) – 3 лири, ученици – 1 лира Комплексът, построен от султан Баязид ІІ на брега на р. Тунджа и известен още като Музей на медицината, включва джамия, болница, две училища – духовно и музикално, гостна, обществена баня, мелница, кухня и столова за бедни и сираци. Построен е от архитекта Хайреттин от 1484 до 1488 г по заповед на султан Баязид II. Комплексът е използван до началото на ХХ век, след което бил затворен. По-късно е предоставен за ползване на Тракийския университет, а през 1997 г с решение на турското Министерство на културата в болничната част на комплекса е подреден Музей на здравето. В средата на централната зала приятно ромоли шадраван, звучи тиха музика. В съседните помещения са експонирани восъчни фигури на лекари и болни в цял ръст, пресъздаващи различни етапи от лечението, музикантите от оркестъра, чиято музика подпомагала и била част от терапията, има и зала с автентични медицински инструменти. При интерес от страна на посетителите може да се види кратък филм с превод на български. Музеят на медицината в Одрин се гордее и с наградата на Съвета на Европа за „Най-добър европейски музей“ през 2004 г.
Археологически и етнографски музей
Адрес: Meydan Mahalesi., Kadirpaşa Mektep Sоkаk No:7 Работно време: 09:00 – 17:00 часа Почивен ден: понеделник Вход: 3 лири Археологическият и етнографски музей на Одрин се намира в парка зад джамията Селимие. Открит е през 1971 г. Притежава сравнително богата колекция от праисторическия период, както и експозиции обхващащи времето на елинизма, Римската,византийската и Османската империи. Могат да се видят и експонати от Първото и Второто Българско царство, както и да се научи много за историята на града и битието на неговите жители. В парка между джамията Селимие и Археологическия и етнографски музей са събрани и подредени надгробни паметници – образци от османския период.
Мемориалът на Балканската война
(Паметникът на Шюкрю паша)
Адрес: Şükrüpaşa Mahallesi, Buçuktepe Работно време : 08:00 – 17:00 ч. зимно, 08:00 – 20:00 ч. лятно, всеки ден Вход: свободен
Къйък табия, една от отбранителните позиции, където се е водила битката за град Одрин по време на Балканската война през 1913 година, днес е превърната в музеен комплекс. В бившите бункери са подредени военни експонати и трофеи, восъчни фигури пресъздават различни моменти от сраженията и бита на войската, запазени са много стари снимки и документи. Паметникът на Шюкрю паша е поставен през 1998 година. Мемориалът се намира в една от най-високите части на града, откъдето се открива чудесна панорама. В момента е затворен за ремонт.
Паметник и музей на Лозенградския договор
Адрес: Karağaç Semti, Eski Tren Garı Работно време: 09:00 – 17:00 часа Почивни дни: събота и неделя Вход: свободен Паметникът посветен на Лозанския мирен договор от 1923 г се издига в одринския квартал Караагач, близо до старата железопътна гара. Три колони с височина 36.50, 32 и 17.50 метра представляват Анадола, Тракия и Караагач, а скулптура на млада жена държи в ръце гълъб и пергамент, символи на мира и Лозанския договор. В съседство е и сградата на музея, където може да се види копие на договора, архивни снимки и документи.
Турска баня
Някога са казвали, че от хамама човек излиза не само с измито тяло, но и с пречистена душа. Банята била не само много важен и задължителен ритуал, но и подобно на римските терми място за разговори и срещи с приятели, продължаващи понякога по цял ден. На външен вид сградите не привличали вниманието с някакви архитектурни достойнства, но вътрешността била впечатляваща, автентичността е запазена и до днес в доста бани, строени преди столетия. В миналото са смятали, че посещението в банята е „източник на истинско наслаждение”. И сега цялата процедура на къпането се спазва, както е било и преди векове. Задължителен елемент е масажът – впрочем, масаж е много слабо казано. Започва се с главата, следват шия, тяло, ръце, крака. На непосветения му се струва, че масажистът моделира мека глина. Ритуалът включва и добре премерени удари с пестници и юмруци, разтягане и огъване на крайниците (може би с цел удължаване), а за особено внимание се счита тъпченето с крака по тялото. Може отстрани да изглежда странно, на моменти дори жестоко, но след края на процедурата човек се чувства наистина възроден, всякакви болежки и неразположения са изчезнали незнайно къде. Разбира се и масажистът очаква подобаващ за старанието му бакшиш. Хамамите в Турция са безброй, всички елитни хотели предлагат на гостите си и тази услуга, но ако сте в Одрин и искате да усетите истинската атмосфера на турската баня, отидете в някоя от старите с вековна история. Ето някои от тях:
Соколлу хамамъ
Соколлу хамамъ е в центъра на Одрин, точно срещу Юч Шерефели джами. Построена е през втората половина на XVI век от мимар Синан по поръчка на Соколлу Мехмет паша и е сред най-добрите образци на османската архитектура. Сградата е двукуполна, с различни отделения за мъже и жени, като входовете им са от различни страни.
Сарай хамамъ
Най-старата баня в Одрин е Сарай хамамъ. Тя се намира зад джамията Селимие. Строена е през втората половина на XIV век по времето на султан Мурат I, в двора на първата султанска резиденция в Одрин. След построяването на джамията Селимие е предоставена на вакъфа към джамията. Днес е изцяло реставрирана.
Тахтакале хамамъ
Тахтакале хамамъ е най-голямата баня в Одрин. Намира се в едноименния квартал в центъра на Одрин, срещу покритата чаршия Али паша. Построена е през 1435 г. по заповед на султан Мурат II, с цел да носи приходи на джамията Дарю-л Хадис и училището към нея.
Мезит бей хамамъ
За Мезит бей хамамъ казват, че е най-красивата баня в Одрин. Построена е през 1442 г. по нареждане на местния първенец Мезит бей и носи неговото име. Разположена е между джамията Селимие и Ески джами, сгушена и почти неоткриваема сред многобройните ресторантчета и закусвални, надпреварващи се да предлагат прочутите одрински „кьофте” и „тава джигер”.
Мостове
Мостът над Марица
(Мерич Кьопрюсю)
Един от забележителностите на Одрин е мостът над река Марица, свързващ града с квартал Караагач. Строежът му е започнал по време на управлението на султан Абдулмеджит през 1842 г и е продължил до 1847 г. Мостът, стъпил върху 13 крака, е изграден от дялани каменни блокове. Дълъг е 263 м , с ширина 7 м. В средата му се издига малък мраморен кьошк, чийто купол някога е бил украсен с изображение на слънцето
Мостът на екмекчизаде Ахмет паша. Мостът над Тунджа
(Тунджа кьопрюсю)
Мостът на Екмекчизаде Ахмет паша е последният над река Тунджа, преди вливането й в Марица. Намира се на пътя, свързващ Одрин с квартал Караагач. Построен е в периода 1608-1615 година на мястото на стария дървен мост, който често е бил повреждан от наводнения. Архитект е Седефкар Мехмет, по поръчка на Екмекчизаде Ахмет паша, чието име носи. В средата му е имало много красив и богато орнаментиран мраморен кьошк, който е бил разрушен от наводнение.
Мостът на героя Михал
Мостът на героя Михал се намира западно от града на река Тунджа, по пътя за България. Той е най-старият мост на Одрин, построен е по времето на Византийската империя при управлението на император Михаил Палеолог. През 1402 г е възстановен от Гази Михал и носи неговото име. Мостът е дълъг 125 м и широк 5.50 м.
Мостът на Фатих
Мостът на Фатих е над река Тунджа, между Кулата на правосъдието и Желязната врата в местността Сарайичи. Построен е по времето на султан Мехмед Фатих, вероятно през 1452 г. Дълъг е 34 м и широк 4.40 м
Мостът на двореца
Предполага се, че Мостът на двореца е построен около 1560 г над река Тунджа от мимар Синан, по повелята на султан Сюлейман Законодателя (Кануни). Свързва града с местността Сарайичи, където е бил дворецът на султана. Строен е от дялан камък, с четири отвора за изтичане на водата. Дълъг е 60 м и широк 5 м.
Мостът Сарачхане
Построен е над река Тунджа и се намира на северозапад от квартал Сарачхане, откъдето идва името му. Инициатор на строежа през 1451 г е Шахабеттин паша. Мостът е с дванайсет отвора за изтичане, стъпил е върху единайсет крака, два от които са вкопани в земята. Дълъг е 120 м и широк 5 м. През 1702 г средната част с красив кьошк е частично разрушена. Мостът е поправен и удължен с 50 м от султан Мустафа II.
Мостът на султан Беязид
Мостът Беязид е над река Тунджа, близо до бившият дворец на султан Беязид. Построен е от мимар Хайреттин през 1484-1488 г. по поръка на султана. Дълъг е 78 м.
Самоокият мост
Мостът е построен през 1570 г от мимар Синан, като продължение на моста Беязид. Отличава се от останалите по това, че е само с един отвор (око) с ширина 6.60 м, откъдето идва и името му.
☑ Може да видите: на пазар в Одрин
Къщата на Kъркпънасрските борби
Къщата, която е по-скоро музей на традиционните мазни борби е реставрирана от валийството на Одрин и е предоставена за ползване на Дружеството за опознаване и развитие на Къркпънарската култура. Намира се в квартал Калеичи и в нея могат да се видят снимки, стари документи, лични вещи и восъчни фигури на прочути борци. В двора са паметниците на най-известните победители.
Конакът на Хафъз ага
Конакът на Хафъз ага е реставриран от валийството на Одрин, като образец на традиционното турско гражданско строителство и архитектура. Тук се намира Музеят за градска история и културни ценности, в който се съхранява и архива на града.
Женският пазар
Друга забележителност на града е градинката срещу Кервансарай хотел, любимо място за срещи и раздумка на много одринчанки. На така наречения Женски пазар много от тях предлагат майсторски изработени от сръчните им ръце бродерии, плетива и различни сувенири.
🏠 Начало
Тази страница е обект на авторско право.