Бешикташ

Бешикташ

Футбулен клуб
Емблема

Бешикташ е професионален спортен клуб от град Истанбул, Турция. Основан е през 1903 г., и е регистриран на 13 януари 1910, той е първият регистриран спортен клуб в Турция. Развива секции по футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, лека атлетика, бокс, борба, шах, гимнастика, гребане, тенис на маса, и параолимпийски спортове. Футболния отбор е един от водещите турски клубове. През сезон 2008/09 печели дубъл от турското първенство. „Водафон Парк“ е стадион в Бешикташ, Истанбул.  На него домакинските си мачове играе ФК Бешикташ. Построен е на мястото на бившия стадион на отбора – Иньоню.„ Водафон Парк“ се намира в югозападната част на Истанбул и е дом на „Бешикташ“ от 2011 г. насам. Преди това клубът играе своите срещи на „Тюрк Телеком Арена“, намиращ се в настоящия тренировъчен център на турците, носещ името „Тюрк Телеком Арена“. Бешикташ“ изиграва своя първи мач там на 11 април 2011 г. в мач от Турската Суперлига срещу Галатасарай. През годините клубът използва съвместно стадиона и с други турски отбори, като Фенербахче и Трабзонспор. „Водафон Арена“ разполага с 41 903 (седящи), 60 000 (с правостоящите) места и е собственост на град Истанбул.



Вижте още забележителностите на Одрин, хотели в Одрин, мол Ераста, мол Марги Аутлет

Фенербахче

h2 style=“text-align: center;“>Фенербахче

Фенербахче
Емблема

Фенербахче е турски футболен клуб. Отборът е от град Истанбул и играе мачовете си на стадион „Шюкрю Сарачоглу“, който се намира на около 10 км от центъра на града. Отборът се състезава в Турската суперлига и по броя на титлите си е втория най-успешен отбор в историята на турския футбол. Клубът е печелил 19 пъти най-високото ниво в турското футболно първенство, шест пъти Купата на Турция, девет пъти Суперкупата. В отбора са играли: Дани Гуйса, Никола Анелка, Ариел Ортега, Пиер ван Хойдонк,, Джей Джей Окоча, Валдир Перейра, Роберто Карлош. Голям почитател на футболния клуб е бил първият турски президент Мустафа Кемал Ататюрк. Спортен Клуб Фенербахче развива още секции по лека атлетика, баскетбол, волейбол, водна топка, плуване, гребане, ветроходство, джудо, бридж, конен и автомобилни спортове. „Шюкрю Сараджоглу (стадион)“ (на турски: Şükrü Saracoğlu Stadyumu) е футболен стадион в Кадъкьой, Истанбул, собственост на ФК „Фенербахче“. Стадионът има капацитет от 50 509 места. Той е сред най-добрите футболни стадиони в Турция и Европа, отличен е с 5 звезди от УЕФА (най-високото отличие за стадион). През сезон 2015 – 16 Юлкер става спонсор на името на стадиона. В продължение на 10 г. името на стадиона се променя на Юлкер стадион Шюкрю Сараджоглу. Накратко спортен комплекс Юлкер стадион. В резултат на това споразумение Юлкер заплати на клуба 90 милион долара. На него се игра финалът на Купата на УЕФА през май 2009 година, когато „Шахтьор Донецк“ побеждава „Вердер Бремен“ с 2:1 след продължения. След мача започва изграждане на подвижен покрив над игрището и добавяне на още седящи места.



Вижте още забележителностите на Одрин, хотели в Одрин, мол Ераста, мол Марги Аутлет

Галатасарай

Галатасарай

Галатасарай
Емблема

ФК Галатасарай е турски футболен клуб. Отборът е от град Истанбул и играе мачовете си на стадион „Тюрк Телеком Арена“, който се намира на около 5 км от центъра на града. Отборът се състезава в Турската суперлига и по броя на титлите си е най-успешния отбор в историята на турския футбол. Клубът е печелил 22 пъти най-високото ниво в турското футболно първенство, осемнадесет пъти купата на Турция, шестнадесет пъти суперкупата на Турция, един път  е печелил лига Европа и един път купата на УЕФА. Това е единственият клуб от Турция, носител на трофей от европейските клубни турнири, след като през 2000 г. печели купата на УЕФА с победа на финала над Арсенал с 4:1 след изпълнение на дузпи. Година по-късно завоюва и суперкупата на Европа след победа над актуалния тогава носител на трофея от шампионска лига, отбор на Реал Мадрид, като го побеждава с 2:1 след продължения. Има и един полуфинал от турнира за шампионска лига през 1988 – 89, където отпада от Стяуа Букурещ с общ резултат 1:5.



Вижте още Почивка в Турция, хотели в Одрин, мол Ераста, мол Марги Аутлет

Истанбул

Град
Истанбул

Истанбул наричан от славяни Цариград, с предишни имена Византион (на гръцки: Βυζάντιον) и Константинопол, е най-големият и най-гъсто населеният град в Турция, представляващ икономическото, културното и историческото сърце на страната. Градът е териториално разделен на 39 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает. С населението си от 15 067 721 души, колкото е населението и на едноименния вилает, градът е естествен център на огромна градска агломерация, която е сред най-големите в Европа и света по население. 18,4% от населението на Турция живее в Истанбул.



Площта на Истанбул е 5343 km² и е еднакъв по размер с Истанбулската провинция, на която е административна столица. Истанбул е преходно-континентален град, разположен около Босфора, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия. Основан през 660 г. пр.н.е. с името Византион, по-късно Константинопол, още Цариград, Истанбул е един от най-значимите градове в историята. За почти шестнадесет века той служи като столица на четири империи: Римската империя (330 – 395), Византийската империя (395 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922). Той изиграва ключова роля в развитието на християнството по време на римското и византийското управление, преди османците да завладеят града през 1453 г. и да го превърнат в ислямска крепост и седалище на ислямския халифат. В днешни дни, въпреки че Република Турция е установила своята столица в Анкара, имперското наследство в града все още видимо на помня за някогашната централна роля на града.



Истанбул заема стратегическа позиция по протежение на историческия път на коприната между Черно, Мраморно и Средиземно море. В днешни дни градът възстановява някогашната си мощ. Осеян е с една от най-сложните транспортни мрежи в света. Над Босфора са построени 3 висящи моста. На 29 октомври 2013 г. е официално открит жп тунелът под Босфора „Мармарай“, който свързва двете части на града под водите на Босфора. От двете страни на протока се простират мощни индустриални зони, осеяни с небостъргачи. Населението е нараснало десетократно от 1950 г. до днес. През 2010 г. Истанбул е обявен за Европейска столица на културата и става десетата най-популярна дестинация в света със седем милиона чуждестранни гости. Голяма част от историческия център е обект на световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО. Като космополитен град, Истанбул е седалище на много турски фирми и медийни компании. Градът кандидатства за домакин на летните олимпийски игри през 2020 г. Географското положение на Истанбул е най-важната причина в нарастването му като световна метрополия. Истанбул е единственият в света град, разположен на два континента. Разделя се предимно на 3 основни части: 1. Историческият полуостров, разположен на юг от залива Златния рог; 2. Галата – на север от Златния рог и 3. Новият град. Първите две части се намират в европейската част, а третата – в азиатската. В европейската част преобладават предимно търговски и промишлени предприятия, а в азиатската – жилищни комплекси. Истанбул, разделящ Европа и Азия, обединяващ Черно и Мраморно море, се разполага на двата бряга на пролива Босфора. Заливът Златния рог е с дължина 7 km. Месторазположението на града от хилядолетия насам му придава важно геополитическо значение. Държавите, целящи да завладеят тези два континента, първоначално се стремели да вземат под контрол Истанбул. Днес за страните на Балканския полуостров и Средния изток, също и за тюркоезичните републики, градът е важен политически и търговски център. Първоначалното название Бизантион идва от името на основателя Бизас. След като Римската империя била разделена на западна и източна, градът бил наречен Новият Рим. Заради доброто му географско положение през 324 г. Константин Велики избира Византион за столица на Римската империя. През 330 г. градът официално е осветен за столица с името Константинопол – градът на Константин. След 1453 г. Константиние е столица и на Османската империя. Разположен на седем хълма (досущ като Рим), заобиколен от три страни с вода, Истанбул е бил непревземаем, а заливът Халич (Златен рог) е бил идеално убежище за военната флота. След превземането му от османците, бил преименуван на Истанбул (на гръцки означава „отивам в града“) и се превърнал в един от най-големите и многолюдни градове в Европа. Истанбул има типичен умерен морски климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли и август със средни температури от 18 до 28 °C. Най-студеният месец е януари със средна температура от 3 °C до 9 °C. Средногодишното количество на валежите е 870 mm с максимум през декември и минимум през юни. Най-ниската температура, измерена в Истанбул на 9 февруари 1927 г., е била -16,1 °C, а най-високата (отчетена на различни места в града) на 12 август 2000 г., е била 40,5 °C. На 9 септември 2009 г. в местността Санаториума е регистриран най-големият денонощен валеж в Истанбул – 342 mm.



Истанбул се смята за дом на най-старите и успешни клубове в Турция. Бешикташ, Фенербахче и Галатасарай . Бешикташ и Галатасарай се намират в европейската част на града. Вечното дерби на Босфора традиционно се води между тези два отбора. Много от съвременните спортни съоръжения са изградени или обновени след 2000 г. в опитите си Турция да бъде домакин на летните олимпийски игри. Такъв например е Олимпийският стадион Ататюрк (най-големият и модерен стадион в Турция), завършен през 2002 г. На него се играе финалът на Шампионска лига през 2005 г. Такива са и стадионите „Шюкрю Сарачоглу“ и „Тюрк Телеком Арена“. Всички те са категория елит-4. В Истанбул парк се намира и пистата за Формула 1, построена през 2003 г. Пистата е с дължина от 5,378 km и се състои от 13 завоя. Както повечето трасета в календара на Формула 1 и тя е проектирана от германския архитект Херман Тилке. Една от любопитните подробности на Истанбул парк е, че трасето е изпълнено с множество изкачвания и спускания. Това е нехарактерна черта за пистите от Формула 1 – повечето от тях са с равна и равномерна настилка.

Вижте Още Почивка в Турция, хотели в Одрин, мол Ераста, мол Марги Аутлет

Столицата Анкара

Столица
Анкара

Градът е един от най-старите градове в Мала Азия – основан е през 7 век пр.н.е. с гръцкото име Ангира или Анкира (Αγκυρα, т.е. котва). Разположен е на кръстопът на оживени търговски пътища, свързващи Европа и Азия.

През 1071 г., след поражението на византийската армия в битката при Манцикерт, Анкара преминава под контрола на селджуците. През 1118 г. византийците съумяват временно да си върнат контрола над Ангира, но през 1176 г. го загубват отново и то завинаги.



През 1402 г. в близост до Анкара се води битка между Тимур и султан Баязид I, влязла в историята като битката при Ангора. Армията на султана е разгромена, а той самият попада в плен на Тимур. От събитията страда и градът, и неговите околности, но по времето на управлението на Мурад II, градът постепенно се възстановява и започва да расте.

През 1912 г. съставът на населението е следният: турци – 32 692, арменци – 12 019, гърци – 3154 души.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Анкара са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Днес Анкара е столица на Турция. Има 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает. Анкара е вторият по големина град в страната (след Истанбул). Градът е разположен сред хълмиста местност в централната част на Анадолското плато. През него преминават реките Анкара и Чубук. Обявен е за столица на Турция през 1923 г. Важен кръстопът с жп възел и аерогара, Анкара е индустриален и търговски център. През 2003 г. в града живеят 3 582 000 души. Климатът е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Тъй като Анкара е с висока надморска височина през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Зимите са много студени, с изобилие от сняг. Валежите са малко, като летата са сухи, а пролетта, есента и зимата по-влажни. Средно годишни валежи 417 mm, с максимум през април и май и с минимум юли и август.

Вижте още Почивка в Турция, хотели в Одрин, мол Ераста, мол Марги Аутлет

Република Турция

Флаг
Знаме

Турция или Република Турция е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Турция граничи с 8 държави – (2 в Европа и 6 в Азия). Граничи на изток с (Грузия, Армения, Азербайджан и Иран); на юг – с (Ирак и Сирия); на запад – с Егейско море и островите в него, (Гърция и България). Има излаз на Бяло море, Егейско море, Черно море, Мраморно море, вкл. Босфора в Истанбул и Дарданелите. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта ѝ е 783 562 km², от които (769 632 km²) суша и (13 930 km²) водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение. С 82 млн. души население тя е 16-ата страна по население. Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия Изток чрез членството си в организации, като Организация Ислямска конференция и Организация за икономическо сътрудничество.



Разположение Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Близкия Изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор и Дарданели. В Европейска Турция, включваща Източна Тракия с по-голямата част от град Истанбул и няколко острова в Мраморно и Егейско море (Мармара, Авша, Пашалиман, Имврос и други), влизат 3% от територията на страната. Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на остров Имврос) и най-източната точка (край град Аралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров Тавшан на север и нос Анамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос Баба, който е също и най-западната точка на континента Азия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави – България и Гърция на северозапад, Сирия и Ирак на югоизток и Иран, Азербайджан, Армения и Грузия на изток.Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до Средиземно море. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.



Релеф По-голям дял от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг – Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5165 m.

Климат Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат средиземноморски климат с горещо и сухо лято и мека влажна зима. По черноморското крайбрежие климатът е океански с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие сняг вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост. Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е полупустинен, със зимни температури под 0 °C и сухо и горещо лято с температури над 40 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около Кония и Малатия, където годишните валежи често са под 300 mm. В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален и континентален с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до -40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.



Флора и фауна Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и Северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.

Столицата на Турция и вторият най-голям град е Анкара, най-големият е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Адана, Газиантеп, Кония, Анталия, Диярбакър, Мерсин, Кайсери, Самсун.Населението на Турция е 82 003 850 към 2018 г. спрямо 80 810 525 към 31.12.2017 г. и е над 98% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75 – 76% турско, 14 – 15% от населението са кюрди, а 7 – 10% други етнически малцинства. В Турция живеят около 300 000 души с уйгурски произход, както и около 400 000 души с абхазки грузински произход.

Държавно устройство Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избира от парламента за срок от 7 години и не може да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г., държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години, с възможност за преизбиране за още един мандат. Изборите за парламент ще са веднъж на 4 години (преди 2007 г. на 5 години).

Законодателната власт принадлежи на еднокамерен парламент от 550 депутати – Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната – на правителство начело с министър-председател. На 12 септември 2010 г. е проведен още един референдум за поправки в конституцията на страната. С 58% от гласовете турците внасят изменения в конституцията, с които задълбочават демократизацията на страната. В частност, ограничено е влиянието на армията върху политическия и обществения живот. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана държава. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството на Аднан Мендерес през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок – до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ. Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците (1915/16 г.) в Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.

Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят от сухопътни войски, военноморски флот и военновъздушни сили, подчинение на военното министерство. Граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР. Със своите 622 129 души в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в НАТО след тази на САЩ. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст. През втората половина на 20 век турските въоръжени сили играят важна роля във вътрешната политика на Турция, където участват в няколко военни преврата, най-вече с цел опазване светския характер на държавата.

Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП. След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала средно със 7,4% на година до 2006 г.,  4,7% за 2007 г., през 2008 растежът спада до 3,5%. През 2009 година икономиката на страната намалява до около 3%, поради негативното влияние на световната икономическа криза. От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5,2% на година. Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десетте най-развити икономики в света, също така до 2023 година се планира износът ѝ да се повиши до 500 млрд. $.



Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Турската икономика става все по-зависима от индустрията на големите градове (най-вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство оства важен сектор за икономиката, като за 2010 г. формира 10% от брутния вътрешен продукт и дава работа на около 25% от заетите в страната. През 2012, 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 28% от индустрията и 63% от обслужващия сектор.

Добиват се въглища (за 2010 г. около 70 млн. т.), нефт (за 2010 г. около 55 хил. барела на ден), хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 63% от всички запаси на бор се намират в Турция. Турция е вторият по големина доставчик на текстил за ЕСи е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа (за 2009 г. около 27 млн. тона, което се равнява на около 60% от продукцията на ЕС). Стартиралият през 70-те години на 20 век проект Югоизточен Анадол цели намаляването на различията между богатата западна част и по-бедната, населена отчасти с кюрди източна част.

Туризмът е един от най-бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са Истанбул, Анталия, Бодрум, Мармарис, Измир и други. Силно развити са морският, културният и спа туризмът. Само през 2008 г. страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд. долара. През 2009 г. заетите в областта на туризма са били от порядъка на 3,6 милиона. Правителството на Турция има цел до 2023 г. държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм. Турция е посещавана най-вече от туристи, граждани на Германия, Великобритания, Русия, Холандия, Израел, Иран. Българските туристи също се увеличават всяка година заради добрите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване.

 Вижте още Почивка в Турция, хотели в Одрин, мол Ераста, мол Марги Аутлет

error: Content is protected !!