Българите в Одрин




Българи са населявали Одрин от стотици години
В края на XVIII и началото на XIX век Одрин е колоритен мултиетнически град. В него съжителстват турци, българи, гърци, евреи и арменци, срещат се и албанци, гагаузи, татари и цигани. Селата наоколо са предимно български, а в града има четири български махали. Разграждането на феодалната система и зараждането на новите обществено-икономически отношения в Османската империя дава възможност и на много инициативни и предприемчиви българи да дойдат отначало на гурбет, а по-късно и да се преселят тук със семействата си, като бързо се приспособяват и устройват. Основният им поминък е земеделие, градинарство, скотовъдство и търговия, отварят и различни занаятчийски работилници.

Макар, че нямат водещо положение в управлението и ръководството, сънародниците ни в Одрин и околностите са важна част от социалния, икономическия и обществения живот на града. Като неразривна част от българския народ, тракийските българи също са обхванати от пламъка на общото национално пробуждане и последвалото църковно-освободително движение за независимост от Гръцката патриаршия. Със запазена народностна идентичност, те са и радетели за просветата, и преки участници в духовното възраждане на народа ни.

Музиканти
Оркестър Одринската мъжка гимназия

Данни за организирано изучаване на български език и постъпки църковните служби да се водят на български има от началото на XIX век, когато през 20-те години се открива и първото българско училище в града, просъществувало за кратко. С увеличаване на материалното благополучие на някои от одринските българи, с нарастналия им авторитет и затвърдено добро име, те вече участват заедно с гърците в строежа на църквата „Св. Св. Дванадесет Апостоли”. Там се провели няколко служби на български, а към нея имало и школо за изучаване на четене и писане на черковнославянски. През 1848 г е направен нов опит –  в школото към църквата „Св. Никола”, в която много българи ходели да се черкуват, даскал Калист Луков обучавал 25 деца, но и това продължило само година. Така се стига до 1850 г , когато джелепския еснаф, начело с чорбаджи Найден Кръстевич, закупува парцел и само за няколко месеца построява нова училищна сграда. Тържественото откриване е на 1 декември 1851 г , а първи учител става Груйо Манев. Много будни българчета научили родното четмо и писмо в наричаното с благодарност и обич „Чорбаджинайденовото училище”. Просветителската дейност продължава и се разраства, когато в Одрин идва Георги Димитров и през 1867 г отваря първата българска книжарница, а след три години учредява и първото читалище. В средата на 70-те години българските училища вече са пет, към тях има и книжарници, а към читалището – любителска театрална трупа.

През 1880 година Българската екзархия одобрява програма за организиране на начални и класни училища в Македония и Тракия. За главен просветен и културен център на Македония е определен Солун, а на Тракия – Одрин. Откриват се много нови училища, читалища, а към тях театрални трупи и музикални състави, образователни и благотворителни дружества. Te стимулират самообразованието, повишават културата на населението и дават силна подкрепа на сънародниците ни да опазят народностната си принадлежност.

Одринската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон”

Училище

Създаване на гимназията

В края  на XIX и началото на XX век  Одрин вече е утвърден като  просветен център за българите в Тракия. През 1891 година отваря врати Одринската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон”, приемник на “Чорбаджинайденовото училище”. Тя е открита със средства, завещани от именития български възрожденец д-р Петър Берон, автор на „Рибния буквар”. През 1871 година той е бил убит при нападение с цел грабеж. След смъртта му чифликът „Скорила” във Влашко е продаден и според завещанието, получената сума трябва да се предостави на Екзархията за изграждане и издръжка на българската мъжка гимназия в Одрин. За попечител и изпълнител на волята си д-р Петър Берон още приживе е определил комитет начело с Евлоги Георгиев. На 10 май 1889 г. 370 000 златни лева са преведени в Българската народна банка в София и е създаден фонд „Българска мъжка гимназия д-р Петър Берон” в Одрин. Първоначално занятията се провеждат в преустроена къща в квартал Калеичи, която след пет години изгаря при голям пожар в центъра на града. Учебните занятия се пренасят в сградата на пансиона. От 1897 година се приема името “Българска мъжка педагогическа гимназия”, която вече е пълна, със седем класа.

В нея директори са били българите Антон Стоилов, Васил Йорданов, а последната година – Димитър Мирчев, преподават учителите Стоян Салганджиев, Тодор Найденов, Георги Живков, Петър Мърмев, Филип П. Димитров, Д. Китов, Г. Аянов, Иван Кюлев – ръководител на ученическия хор, Михаил Балджиев – диригент на ученическия оркестър и други, които с всеотдайния си труд допринасят в края на века гимназията да се наложи като едно от престижните учебни заведения. Нейните възпитаници радушно са приемани за учители по всички български земи. В началото на 1909 г и пансиона изгаря, и тогава се взема решение да се построи нова сграда. Основният камък е положен на 2 май 1910 г. в присъствие на цялото българско духовенство, много граждани, учениците и ученичките от двете български гимназии. Директорът Антон Стоилов в словото си казва: „Издигат се паметници на царе, на пълководци и на други велики хора, но по-велик паметник от този на просветата и на благодеянието не може да бъде. Нека великият дух на покойния д-р Петър Берон, който с благодеянието си зида паметник в сърцата и душите на всички български поколения, които ще черпят просвета и възпитание в този храм на науката за българския народ от град Одрин и цяло Одринско, бди над него”. Реч държи и одринският валия, който подчертава значението на такива тържества и пожелава във всеки град, всяка националност в Османската империя да се краси с такива училища.

Строежът на красивата четириетажна белокаменна сграда е завършен през есента на 1912 година, в навечерието на Балканската война и е струвал повече от 150 000 златни лева. Поради започналата война гимназията не успява да се нанесе в новата постройка, а след войната е затворена. През 1933 г. училището отново призовава  българчетата, но вече децата са малко, събира се само една обща паралелка до четвърто отделение. На завършването на учебната година през 1945 г. училищният звънец бие за последен път… Днес достолепната сграда не е българска собственост. Тя е обновена и се използва като дом за сираци. Над централния вход все още стоят вградените в стената инициали от ковано желязо „П Б”.

Българската църква “Св Св Константин и Елена”

Черква
Църквата “Свети Константин и Елена”

Около средата на 50-те години на XIX век българи в Одрин основават своя община, а през 1860 г създават дружество „Народно общество”, което закупува земя в квартал „Киришхане” за строежа на църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Градежът започва на 3 март 1869 г и след шест месеца усилена работа е завършен на 25 септември същата година. След Балканската война 1912 – 1913 година, когато българите масово се изселват от Югоизточна и Беломорска Тракия, църквата остава безстопанствена и постепенно започва да се руши. Неколкократно е била обект на иманярски набези, а в края на 80-те години пожар унищожава иконостаса и малкото останала църковна утвар. В началото на 2008 г. междувременно изготвеният проект за реставрация на храма е одобрен от официалните органи в Република Турция и възстановителните работи започват. По стари снимки и документи, само за шест месеца,  църквата е изцяло възстановена в автентичния и вид. На 14 септември 2008 година, Кръстовден, с тържествена Света литургия Русенският митрополит Неофит освети обновения храм. Днес църквата „Св. Св. Константин и Елена” с прекрасната си градина е любимо място на многобройните туристи, посещаващи Одрин.

Българската църква „Св.Вмч. Георги”

Храм
Българската църква „Св.Вмч. Георги”

На 23 април 1880 година, със съдействието на тогавашния валия на Одрин Рауф паша и с разрешение на султан Абдул Хамид II, се полагат основите на църквата „Св. Вмч. Георги”. Същата година тя е завършена и започват богослужения, отначало на гръцки, а след това и на български език. Църквата представлява трикорабна псевдобазилика, градеж често използван през късното българско възраждане. Намира се в североизточната част на Одрин, в квартал „Къйък”. Някога това е била една от българските махали. В църквата до 1940 г са служили свещеници от България, а до 1951 г български духовници от Истанбул. След това богослужения вече не се извършват и сградата постепенно започва да се руши. В последните години преди реставрацията тя е била обгрижвана от Филип Чъкърък, един от последните потомствени българи в Одрин. През 2001 г е изготвен проект и след получаване на всички необходими разрешения от месец октомври 2003 г започва реставрация. Възстановената светиня бе тържествено открита и осветена на 9 май 2004 година от Русенския Митрополит Неофит. На 6 януари 2008 на балкона на храма беше открита постоянна етнографска експозиция „Делници и празници на българите в Одринска Тракия“. В нея са представени исторически материали, традиционни български облекла, накити и битови предмети. На второто ниво на балкона е библиотеката с над 3000 книги на български език. Тук се помещава и филиал на свиленградското читалище „Просвета-1870”. Всяка неделя българите от Одрин се събират в църквата „Св. Вмч. Георги” за службите, водени от сина на Филип Чъкърък – отец Александър

Тази страница е обект на авторско право.

Вижте също забележителностите на Одрин

error: Content is protected !!